Beni

Предисторията…..

Годината е 2008… аз съм фризьорка, в салона ми е моя близка, която ми разказва за заминаването им с новия член на семейството на изложба. В този момент влиза самоедче -  бяло, красиво и много пухкаво, на три месеца и полoвина. Това е Сами (нашия татко). Той се разходи като хала из целия салон - гальовен и див. Толкова красив, че си казах  „ О, искам и аз такова пухче, когато станете родители… „

Годината е 2010… нашето семейство е на Егейско море, прибираме се от гореща ваканция. Телефонът ми звъни, обажда се моята близка и с радост ми съобщава, че Сами е станал татко и едно от петте бели, пухкави топчета е при тях. Сами и бебето са в новата им къща близо до Пловдив. Мислите в главата ми забушуваха…”какво значи това, мога ли да се справя с отглеждането на куче”?!

Наближаваше рождения ден на Софи (моята дъщеря), помислих, че тя много ще се радва, затова още в първия почивен ден отидохме в къщата „ уж на гости”… Сами и стопаните му ни посрещат. Сами – голям, красив и буен – се хвърли да ни прегръща. Изведнъж от едната част на двора се задава красиво, бяло, малко пухченце, едно такова спокойно, миличко,  подтичва с любопитство  да разбере какво се случва. В този момент, вярвайте ми, сърцето ми затуптя, кръв нахлу в главата ми и всичко в мен започна да трепти. Бени се запъти право към нас. Аз го сграбчих и казах : „Той е наш!”. От този момент живота ни се обърна на 360°, цялото семейство се грижи за Бени – дарен с невероятно спокоен характер и безгранично послушание.

Обичаме си го много. Бени живее в апартамента ни в град Пловдив. Той  е пълноправен член на семейството, гледа  се като третото ни дете, а аз като родител искам за тях най доброто.

Следва продължение…

Кучетата не са целия ни живот, но правят живота ни пълен.

Роджър Карас