Беше края на октомври 2006 г. … Бях студент във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Цялата изминала седмица беше сива и мрачна. В живота ми се бяха струпали, на пръв поглед, нерешими проблеми. Въпреки дъждовното време, всеки ден, се скитах по баирите на Велико Търново, от време на време ходех на лекции, а вечер играех билярд със съквартиранта ми.
Единственото, което ме радваше, бе да гледам от прозореца как р. Янтра препуска през града. Монотонно и самотно…
Чувствах се толкова сам, че реших да си взема куче. Поразгледах малко снимки из интернет пространството и реших, че това куче ще е порода самоед. В началото просто ми хареса на външен вид и си мислех как ще се лепят момичетата за мен. Цели три нощи над билярдната маса, и доволно количество бира, със съквартиранта ми обсъждахме подходящо име за кучето, накрая, леко замаяни от бурните дискусии, се спряхме на името Едуард- Еди.
Тогава, сайтът и форума за самоед в България, ги нямаше. Нямаше ги разгорещените дискусии относно родословията, нямаше ги съветите за хранене, нямаше нищо специфично относно породата. Естествено, мен това не ме интересуваше, в този момент. Беше важно да си взема куче.
Така и направих. Разгледах обявите в интернет. Единственото място, където в този момент се продаваха самоеди, беше в гр. Сливница. Обадих се… След два дни, на 31 октомври 2006 г., вече бях ГОРД СОБСТВЕНИК НА САМОЕД. (повече за нашата история в темата – Биография)
