САМОЕД В БЪЛГАРИЯ- История на породата, произход

By Vladimir Beregovoy
1507 Mountain Valley Road
Buchanan, Virginia 24066

Първичните (аборигенните) кучета самоеди от полуостров Ямал

През ранните години на 20-ти век, руснаците не са обръщали сериозно внимание на северните аборигенни кучета в тяхната страна. За теглене на шейни са били използвани чистопородни местни впрегатни кучета заедно със всякакви смески от неаборигенни вносни кучета. Според официалното проброяване през 1926 – 1927 г. общият брой на тези впрегатни кучета в целия Арктически регион на Русия бил 54,483. През онези години се е обсъждала идеята да се установят породи за теглене на шейна и за пазене на стада с елени, но не е било направено нищо сериозно в тази насока. Комунистическите управници в Москва били запалени по бързия технологически прогрес, който да даде напредък на страната през 20-ти век. Кучетата са били смятани за спомен от миналото и трябвало да бъдат заменени от моторните средства. Ето защо, те просто наредили на местните магистрати да застрелят кучетата, без да се бавят. Из много места в Северна Русия това нареждане било извършено доста брутално. Кучетата били завръзвани за стълбове извън селата и застрелвани. За щастие , те не могли да го изпълнят докрай и навсякъде, преди всичко поради ширината на територията и трудния или липсата на достъп до нейните най-северни части.
След Втората световна война, с разрастването на трудовите лагери и индустриалното развитие в Арктическия пояс на Русия, самоличността на останалите местни кучета била заплашена от наплива на европейските породи, които идвали с хората. Сред внесените породи най-често срещани били немската овчарка, различни хрътки, ирландски сетер и шпаньоли. Чистокръвните немски овчарки били лоши впрегатни кучета, за разлика от другите внесени опитомени породи. След един работен ден те се нуждаели от 3 дни почивка. За внесените породи, околната среда била сурова дори и през лятото, поради атаките на комари и черни мухи. Обаче, мелезите на аборигенните кучета с немските овчарки и други породи се оказали добро попадение. До известна степен, суровият живот в тундрата обуславя естествена защита на местните кучета от размиване и разваляне(претопяване) на гените.
През юни- август 1961 г, пътувах с екип от зоолoзи към Ямалската тундра, където работех върху следдипломния си проект по орнитология. Прекарахме около 2 месеца в Арктическата част на Урал и Южните части на Ямалския полуостров. Имах отлична възможност да наблюдавам аборигенните кучета и да разпитвам местните хора относно тях. Кучетата имат общ вид навсякъде. Около градовете, повечето от местните кучета имат черти на определени внесени породи, като отпуснати бърни, клепнали уши, голям и кръгъл гръден кош, къси крака, вълниста козина и необичайни цветове на кожуха. Изглежда, хората не ги е интересувало какъв вид куче ще използват за впрягане в шейните си. Далеч от градовете, обаче се срещаха повече сходни с шпицовете средни до големи на размери кучета. Номадите, които живеят в Арктически Урал и Ямалския п-в ги наричали Ненци. На техния език това значи човешко съшество. В стара Русия, тези хора били наричани Самоеди, което на литературен руски се превежда като канибали, самоизяждащи се. На руски език, местните Ненецки кучета са наричани Ненецка лайка, която пази стадата с елени. Както знаем, в Щатите и Европа, терминът Самоеди върви с порода, произлизаща от аборигенното кучешко население на Ненците. Руснаците използват термина Лайка за всяко северно куче със заострена муцуна, наострени (щръкнали) уши и пухкава козина. Уличните мелези със сходни черти също биха се нарекли лайка. Лайка е често срещано име, давано на домашните любимци. Поради това, първото куче, изпратено в “Спутник”, било малка женска с частично клепнали уши, на име Лайка. Въпреки че това куче нямало нищо общо с което и да е от аборигенните руски кучета, нейното лично име “Лайка” станала причина за погрешна информация, че руснаците ползвали лайките в техните програми за космически изследвания, разпространена в Интернет и публикувана в някои издания.
Описание на аборигенните кучета на Ненците
Ние видяхме най-типичните кучета по бреговете на река Полюй и по други места, далече от градовете.
Външен вид. И по двата бряга на река Полюй, приток на Об, почти всички кучета имат сходен вид със самоедите. Повечето от тези кучета имат дълга козина като самоедите. Обаче, размерът и цветът на косъма варира. Размерът може да е от малък до среден и голям. Поради рошавата си козина, тези кучета изглеждат по-яки отколкото всъщност са. Те всичките са жилести, слаби и с лека конструкция. Теглото достига приблизително от 30 до 60 паунда.
Козина. Състои се от дълги прави и груби предпазни косми и много плътен вълнест долен слой мъх, който остава по кучето дори и през лятото. Всъщност, този мъх им върши добра работа и лете, и зиме. Предпазната козина е груба и права, а падащият сняг не може да проникне през нея. Козината ги предпазва от студа през зимата, а лятно време – от комарите. Местните никога не решат кучетата си. През юни обилно си сменят козината. Старата и новата козина често оформя сплъстени кичури, които се полюшват по тялото на кучето. Някои от тези кичури остават постоянно и могат да се махнат само с ножица. През късния юни ямалската тундра изглежда красива – зелена, с жълти артически макове и разпръснати петънца от все още топящ се сняг. Обаче, тази привидна гледка е измамна. Тази страна гъмжи от комари и черни мухи. Нощно време, температурите могат да падат до точката на замръзване, тъй че топлото кучешко руно очевидно е необходимост.
Има много кучета с бисквитен и бял косъм, но белите с черни петънца и изцяло черни са често срещани. Белите и бисквитени кучета имат кафeви носове.
Глава. Клиновидна и триъгълна, гледана отгоре. При големите кучета, предната част на черепа е равна или леко кръгла, а муцуната е дълга и мощна. При големите кучета муцуната е дълга колкото черепа от окото до тила и по-широка. При малките кучета муцуната е по-къса от черепа и сякаш е леко отрязана (скосена); с леко куполообразен череп.
Зъби. Големи и мощни, подравнени, в редица, с ножицовидна захапка.
Очи. Кафеви, с форма на бадем, полегати.
Уши. Средни на размер и винаги изправени, освен ако не са пострадали в кучешки бой. При малките кучета те са пропорционално големи и разположени доста напред.
Врат. Силен и средно дълъг, но изглежда къс поради дългата и плътна козина около врата.
Опашка . Извива се и е повдигната по гърба и лежи или настрани или над гърба. Има кучета с навити над гърба опашки или със сърпообразна форма.
Тяло. Тялото е слабо, жилесто, но мускулесто. Гръдният кош е дълбок и относително тесен. Коремът е средно прибран. При големите кучета краката са по-дълги, отколкото при малките кучета. Големите индивиди имат добре заъглени коленни стави и стави на задните крака, и гледани отзад, леко кравешки. Краката на аборигенните самоеди не са нито котешки, нито заешки. Те са продълговати, с дълги, добре извити пръсти и силни твърди възглавнички на лапите и нокти. Всъщност, болшинството местни кучета, които видяхме, имат разкрачени предни крака, а задните им крака са с кравешки стави.
Размножаване. Женските имат цикъл 2 пъти годишно и не е обвързано с някакъв сезон. Средно се раждат на котило между 3 и 7 кученца. Кучките са отлични майки. Ако раждането е през пролетта, те си правят своя бърлога за раждане и се грижат сами за кученцата си без намесата на хора. Обаче, ако раждането е в средата на зимата, кучката и малките се прибират вкъщи. Чистокръвните аборигенни кучета, ако са качествено хранени, имат изправени уши на 8-седмична възраст.
Лаене. Ненецките кучета лаят много и често. Особено когато са превъзбудени, когато пазят стадото или преследват дребен дивеч. Те винаги лаят, ако непознат човек наближи тяхната лична и домашна територия.
Начин на живот с племето ненци. Близо до Salekhard & Labytnangy, има навсякъде кучета. Повечето от кучетата дърпат шейни, но през лятото ги пускат да се разхождат свободно. Не ги хранят редовно и затова винаги си търсят храна. Преследват за храна всичко, освен елените. Обичайните им плячки са леминги, полевки, други гризачи. Арктическата лисица и арктическият заек, веднъж осмелили се да наближат, стават обект на преследване и меню на кучетата.
Ненците и Хантите се отнасят добре с кучетата си. Обичайният брой кучетата на едно домакинство варира от 1 до 5. И двете племена пускат кучетата си в къщите – наречени чум (прилича на типи, конусовидна къщичка, направена от дървени пръти и еленска кожа). По време на ядене кучетата оформят втори кръг зад гърба на хората. Понякога, костите и парчета риба или месо се хвърлят на кучетата. Битката между тях за храна са обичайни сцени в къщата, но хората само се смеят и не се намесват. През нощта на кучетата им е позволено да стоят вътре и да спят с хората, като им пазят топлина.
Ненците ценят високо възрастните си кучета, но малко кученце може да бъде заменено и изтъргувано срещу бутилка водка.
Начин и режим на хранене. Ненците и други местни от региона имат техен начин за съхранение на традиционната бяла риба (Coregonus sp). Прясната цяла риба, непочистена от люспите и кожата, се слага в яма, изкопана във вечнозамръзналата земя върху слой трева-острица. Пласт риба със сол, редуван с пласт трева, се слагат един след друг, докато се запълни ямата. Като се напълни, всичко се покрива с трева, почва и лед. Ненците и другите местни използват малко или никаква сол за всяка риба. След дълго складиране, рибата все още мирише доста силно и от месото лесно се отделят костите. Яде се с наслада и от хората, и от кучетата. Приготвена по този начин, рибата има особен, странен вкус, но местните хора и кучета са най-доброто доказателство, че тя е хранителна и безопасна за ядене. Все пак, това е вековна традиция. Зиме и лете, ненците и хантите хранят кучетата си с останките от собственото си ядене. Ако кучетата се ползват за работа, тогава те се хранят с еленско месо, тюлени или китова мас и сланини и много и различни видове риба.
В днешно време, ненците са свободни да продължат начина си на живот с елените и кучетата. Надявам се, че чистите аборигенни кучета все още съществуват в земята на ненците и руснаците вече работят по официалното признаване и установяване на породата ненецка еленопреследваща лайка.
Отношение към човека. Аборигенните самоеди са приятелски настроени към хората и въртят опашките си като поздрав към посетителите. Обаче, след първото приветствие, те стоят настрана от непознатия. Въпреки че са приятелски настроени кучета, те винаги лаят по непознати хора, които приближават селото им.
Отношение към животните. Кучетата в едно ненецко стопанство (домакинство) установяват йерархични отношения и живеят едно с друго през повечето време. Обаче, те проявяват конкуренция и малки битки за надмощие често се случват. Непознатите кучета се нападат енергично, могат да бъдат убити, защото всички кучета атакуват “натрапника” едновременно.
Аборигенните самоеди могат лесно да бъдат научени да живеят мирно с останалите животни във фермата, както живеят и с опитомените елени. Но когато заселниците в арктическата уралска части и ямалската тундра донесли кози, крави и котки, животните най-вероятно са били убити от кучета, ако са били оставени без надзор.
Употреба. В арктическата уралскa зона, Ямалския п-в и още по на изток дългокосместите аборигенни кучета, подобни на самоедите, са използвани за водене и пазене на стадото със северни елени. Докато изпълняват задачите си на куче пазач, те пазят стадото да не се разделя и го насочват към по-добри пасища. Зимно време, кучетата спомагат за проследяване и намиране на заблудили се елени. Когато кучетата намерят изгубени елени далече от хората, те стоят при тях дълго време, понякога дори и без храна по няколко дни, пазейки елените. Кучетата лаят много, което помага на господаря им да ги намерят. Издръжливостта, смелостта и силната воля и решителност при тези кучета са изненадващи.
Друга разпространена функция, поради която ненците ползват тези кучета, е ловът. Докато ловуват, тези кучета се проявяват като пойнтери, като откриват дървесни гъски, катерици и друг дребен дивеч. Въпреки дългата си козина, самоедите са приучвани и работят като патешки ретривъри. Те не се колебаят да се гмурнат или нагазят във водата при минусови температури. Аз купих 2-годишен мъжкар, който беше отличен ловец.
В арктически Урал и Ямалската тундра, където има пасищата от лишеи за северни елени, тези елени са основните товарни впрегатни животни. По-далеч на север, в тундрата, където елените не могат да оцелеят, поради липсата на пасища, там се позлват основно кучета за теглене на шейни.
Зиме, аборигенните самоеди често са оставяни отвързани или пазят елените в суровия студ. Тези кучета често работят в жестоки условия от виелици и градушка. Лете, техният живот не е много по-лесен в сравнение през зимата. Юни-Юли, в Ямалската тундра популацията от комари е в пика си. Тук, ако някой се опита да избегне атаката на комарите, те дори и не бягат. Само с натискане на дланта по нечий гръб, преброихме всичките убити комари и те бяха между 70 – 80 за няколко квадратни инча. Всяко куче си изкопава своя дупка до брега на реката и напъхва в нея колкото може повече от тялото си. Речният бриз отвява комарите от главата му. Това осигурява само частично облекчение. Муцуната на всяко куче е покрита с белези и кървящи рани, понеже кучетата често се драпат за какво ли не.
Местните хора по принцип никога не убиват кучета за храна, освен в изключително редки и крайни ситуации през зимата.
Здраве. Ненeцките кучета и хората от арктически Урал и Ямалския п-в са много издръжливи. Не наблюдавахме никакви наследствени болести сред местните хора по време на престоя ни.
Опазване. В арктически Урал и Ямалския п-в и на изток до Таймир, дългокосместите аборигенни кучета-преследвачи на елени, ловци и теглещите шейни са широко разпространени. През последните години, по-малките кучета стават по-често срещани, понеже се нуждаят от по-малко храна. Употребата на снегомобили за гледане и пасене на северни елени премахва нуждата от бързи и мощни кучета. Обаче, кучетата са нужни, защото господарят трябва да е сигурен, че елените ще се върнат обратно и няма да се загубят в снежната виелица. Те също така имат пред вид и да се помогне за намирането на загубен елен, когато снегомобилът не работи.

През 17 и 18 век руснаците започват своите проучвания в Сибирската област и откриват красотата и величието на аборигенните кучета. Те са впечатлени от способността на кучетата да теглят големи товари, в пъти по- тежки от собственото им тегло.Красотата на бялата козина, искряща като сребърни нишки, поразява дори руските благородници и много от тях приемат такова куче в дворовете си. Самоедите стават високо ценен подарък за руските благородници. Кралица Виктория омъжва дъщеря си Александра за руския цар Николай Втори. Принцът на Уелс, който по късно става крал Едуард Осми, посещава сестра си в Русия и там за първи път вижда куче самоед. той е толкова очарован от породата, че сестра му подарява няколко кучета. В днешната кралска галерия се пази картина от 1888 година, изобразяваща Принцът и Принцесата на Уелс на тяхната сребърна сватба, като в краката на принца е излегнат самоед.
       Александрър Тротхейм е нает от руското правителство, за да достави няколко кучета от Сибир. А Фритоф Нансен наема Тротхейм, за да му осигури 30 кучета за бъдещата му експедиция. Нансен вече има построен кораб/ Фрам/, за да изследва Арктика. На първата си експедиция до Северния полюс през 1893, Нансен използва самоеди за впряга, който да тегли багажа на изследователите. Водещите кучета са мъжкият Kaifas, следван от женската Suggeп.
       Друг изседовател, използвал аборигенните кучета за своите експедиции е италианският принц Луиджи Амедео Франческо ди Савоя, известен като Дук на Абруци. По препоръка на Нансен, той взима аборигенни самоеди за водачи в своя впряг до Северния полюс. Близо 120 кучета са пожертвани в неговите експедиции.
      Руал Амундсен използва самоеди за своята експедиция до Южния полюс. На 11.12.1911 година той става първият човек, достигнал тези географски ширини, а първото животно, стъпило на полюса е самоед на име Etah.
     В Англия породата става известна благодарение на Ернст Килбърн- Скот.Той е бил търговец на дървен материал, учен и изследовател, с добро финансово положение. В резултат на това е пътувал доста и по работа, и за удоволствие- включително и в региона на племето самоед, където видял първото такова куче и малко по- късно закупил едно от племето самоеди. Кученцето било предимно кафяво, с бели петна по гърдите и опашката. Скот го кръщава Сабарка. През 1892 година семейство Килбърн- Скот са първите, които показват породата самоед на киноложка изложба.
     През 1893 година член на екипажа на товарен кораб с дървесина, купил кремаво оцветена женска и я превозил от Сибир до Лондон, където я продал на Килбърн-Скот. Женската е кръстена Уайти Печора /Бялата Печора/, на името на реката, около която се е родила.
Много други самоеди са внесени в периода 1892 -1910 година в Англия. Между тях е имало и чисто бял мъжки, на име Мъсти, внесен от Западен Сибир. Закупен е от капитан Лаборн Попам, а Килбърн- Скот го снима, като пише под снимката" Внесен през 1894.Типът, който искам". Може да се каже, че стремежът на Скот към чисто бялото куче е онзи решаващ фактор , отразил се на развъждането на породата в Европа.
   През 1899 Скот купил още осем кучета от своя колега- ентусиаст Фредерик Джордж Джаксън, който използвал кучетата в своята експедиция до Земята на Франц Йосиф.
Също така, през 1909 , Скот се сдобил с едно много известно куче- Антарктик Бък. Бък бил водещо куче в експедицията на норвежецът- ветеран Карстен Егеберг Борчгревинк до Антарктика. Той станал толкова популярен, че прекарал няколко години в зоопарк в Сидни, за да го видят повече хора, преди Скот да го откупи. Бък оставил в Англия няколко поколения.
Пак през 1909 година, Скот и Фредерик Джаксън заработили заедно за популяризирането на породата, основавайки Самоедски клуб ,поставили и основите на първия стандарт на породата самоед. До 1912 година Скот имал вече 50 кучета, които продавал на свои колеги- изследователи. Самоедите на Скот били експортирани и в САЩ, където бързо спечелили почитатели и останали в историята на породното развъждане.
През 1920 год.Килбърн Скот оставил семейството си и заминал в Щатите. Неговата съпруга Клара останала в Англия и получила акредитация да развъжда породата самоед. Всъщност Клара Килбърн- Скот е основоположникът на развъдната програма, като съблюдавала правилата за здраво и породно поколение. Първият развъдник за самоед е принадлежал на семейство Скот.

COUNTRY LIFE, March 7th, 1903 Pages 300—302

Самоедите на г-жа Килбърн Скот (7 март, 1903)

До скоро съвсем малко беше известно за самоедите и техните кучета, а сега, когато се знае малко повече, заключението, до което стига този, който чете за тези хора и вижда кучетата, съдейки по вида им или по удивителните снимки, е, че е по-интересно да се опознаят кучетата отколкото племето. В действителност, Г-н Тревър Бати някога запланувал да донесе група самоеди и техните чумове (чум е преносимото им място за живеене) в Англия, като рядко шоу, но идеята му не се осъществила, а ако някой друг някога е изпълнил това, например, самоедите да станат зрелищно и рядко шоу в несъществуващия вече Аквариум, то тогава аз се радвам, че съм го пропуснал.
Всъщност, не може да се каже за самоедите, както за американските индианци, че нямат никакви обноски и че обичаите им са дивашки, защото те могат да бъдат благи хора. Но те са много нечистоплътни и живеят в големи семейства, а суровата тундра е идеалното място за тях.Абсолютно блатиста местност, без дървета, само лишеи, пресечена от реки и поточета – това е истинската тундра.Тя се простира в пояс от 500 мили в най-широката си част, с дължина 4000 мили по протежение бреговете на Арктическия океан, а самоедите, номадско племе, отглеждащо елени, населяват нейната южна част. На изток от тях живее племето Острак, за които очевидно някой е чувал, и Чукчите, които може би също са имали кучета. Отчасти заслугата е на безстрашни изследователи, като Нансен и водачите на експедиция Джаксън-Хармсуърт от 1893-94 г. и отчасти на орнитолозите от групата на късния Мистър Зеебом, първия по рода си, и Мистър Тревър Бати, благодарение на които ние знаем за тези хора и тяхната земя. Заслугата е и на първата група, на която дължим представянето на самоедската порода в Англия.Категорично тя заслужава да бъде прдставена. Мистър Фредерик Джордж Джаксън пише: “Кучетата (Войнайка) на Самоедите имат силна прилика с близките за тях ескимоски кучета от Гренландия, но по някои черти ги превъзхождат. Най-забележителните им сходни характеристики са плътното вълнесто козухче, което устоява на такъв суров климат, и дивият и буен нрав, който проявяват един към друг. Ако навържете няколко кучета заедно и ги оставите да правят каквото си искат, убеден съм, че те бързо ще развият силно братско чувство, така че едната половина (по-слабата) без най-малко закъснение ще бъде приета сърдечно от другата част на семйството. Когато обаче те се обучават и тренират, дори и от някой неопитен педагог, техния господар, те стават извънредно полезни, общо взето, добре възпитани членове на самоедското общество; и тъй като пилците се броят наесен, аз мога да подкрепя техния сертификат за добра репутация с твърдението, че ако купиш диво, младо кученце за отглеждане, за 1 рубла или по-малко, то ще трябва да дадеш 60, 70 или в някой случай 100 рубли за обучено вързастно куче. Но за ленивият човек от самоедите е толкова трудна задача да обучи кучето си до нужното ниво за преследване на големи стада елени по най-добрия начин, че много се съмнявам дали някой е способен да го убеди да продаде такова куче.
В този кратък пасаж ще разберем причината за съществуването на кучетата самоеди. Тя не се крие, както някой би си помислил, в здравия скелет на пръв поглед, в основното предназначение на самоедите като впрегатни животни, въпреки че те са ползвани за пренос на товари понякога, ами в това, че кучетата са толкова важни за племето самоеди, колкото колито за планински овчар. С други думи, то е дясната ръка на хората самоеди. Оттук следва, че както в северната провинция, в Шотландия или Уелс, можете да купите бебе овчарско куче с добър външен вид за няколко шилинга, но да избягвате грозните, за сметка на това добре обучени кучета, дори на половин цена, така хората самоеди, които не ги е грижа за външния вид и родословието на кучето, няма да се разделят с пес, който си разбира от работата. Още повече, че тази работа е крайно трудна. Самоедът е арктически номад, който скита със своите стада от елени, като при нужда ги оставя на фураж. Това се случва, когато той иска да се премести нататък, така че глутницата кучета обикалят около стадото, наброяващо към 700 или 800 елена, докато техният господар (според г-н Джаксън, много непохватно) мята ласо, докато подсигури впряг. Това е основната стойност на кучетата самоеди, въпреки че на първо място, изследователите чисто и просто са ги ползвали за теглене на шейни, а в много краен случай и за храна. Също в някои случаи, скитащите през снега и леда, изглежда са ги ползвали за донасяне на пернатия дивеч.Бях видял Chow, не по-малко приличащо на вълк отколкото на самоед куче, седнало в краката на господаря си до гъсталака. След малко Chow (между другото, той принадлежи на Лорд Дунравен), започна да схваща какво става. Така че, виждайки вдигнати пушки и падащи фазани, и викачът, който събира фазаните,струпвайки ги на малки купчини,преди да дойде количката за дивеча,той също започна да струпва свои малки купчинки. Всъщност няма думи, които едно умно куче,от каквато и да е порода,да не разбере.
Дали породата ще бъде полезна от практическа гледна точка във Великобритания е отворен въпрос, но не се спори ни най-малко, и не се е оспорвало схващането една порода да бъде запазена. Преди всичко, тя е под патронажа на Кралица Александра, чийто Джако е добре познат, а кралицата е отявлено разумен почитател на кучета, кото им осигурява добър престой в развъдника, без да ги разглезва, и им обръща достатъчно лично внимание. Още повече снимките показват, че самоедите са еднакво чаровни и благородни кучета като възрастни. Те са отвеждани, след благосклонно позволение, от развъдника на г-жа Килбърн Скот, Beesfield, Farningham, Kent. За да ги опишем точка по точка, със сигурност нищо не е по-впечатляващо от група бебета , джобно издание полярни мечета, показани на една от снимките. Тяхното родословно дърво – те произлизат от Кралския Джако – показва, че самоедската порода започва да се ползва с грижи, които определено са непознати за тундрата.
Перлийн е истинска красавица, бяла като пряспа арктически сняг, произлиза от кучетата на Джаксън-Хармсуърт, и е носителка на награда.
За Нансен има описание, което предизвиква размисъл. Покойното куче изглежда като съименника си, когато той се връща от първата велика експедиция –с един поглед може да те пренесе в далечните снежни полета.
Мъсти е еднo от най-фините чисто бели самоеди внасяни някога в страната, се държал добре на изложбата за кучета.
Уайти Печора, внесено куче с необикновено изразителни очи, например, може да се приеме за типичен представител на породата. Лицето е интелигентно като на планинско коли, доста повече отколкото при повечето колита. Широкият череп, щръкналите уши, дългата козина, правите предни крака и силните задни бутове оформят облика на едно изцяло надеждно куче.
Квик, майката на Перлийн, е снимана с котилото си, и ако не се лъжа, Перлийн е едно от кученцата. Тя е внесена от Д-р Кьолиц, член на експедицията Джаксън-Хармсуърт, сега (1903 г.) с Откриването на Антарктида. Може да се прибави, че Нейно величество Кралица Александра била изключително доволна да си вземе самоед-бебе от развъдника Килбърн. За характера на тези кучета аз не мога да говоря от опит, но тъй като имам поглед върху цялостния им външен вид, интелигентност, смея да кажа, че при разумен господар или дори по-добър, под грижите на добра стопанка, която и да е или всяка порода би станала дружелюбна и надеждна.