Биография
Нашата биография трябва да започне назад във времето, преди Рой да заживее с нас.
За породата “самоед” разбрахме от нашия син, който през 2007 г. ни разказа колко е очарован от тези кучета и че иска да гледа само самоед и нищо друго. Той се регистрира във форума на “Самоед в България”, започна да се интересува живо, но ние все още не знаехме нищо за тях, дори нямахме идея как изглеждат.
И така до 21.07.2007 г. когато синът ми ни се обади по телефона и каза, че в Кърджали ще изхвърлят самоед на улицата, ако не се намери кой да го вземе. Първото което ми дойде на ум беше, че щом тази история е стигнала до мен, значи трябва да помогна.
Тръгнахме с мъжа ми за Кърджали, без да се замисляме много-много. Не знаехме нито как изглеждат, нито какъв темперамент имат тези кучета, водени единствено от желанието да помогнем, ние пристигнахме в дома, в който се намираше Аксел. В момента, в който видяхме тази усмихната бяла топка, за нас нямаше съмнение, че това е нашето куче. Това бе една взаимна любов от пръв поглед, която с времето се превърна в смисъла на живота и за нас, и за Акси. Акси не беше родословен, но това не му пречеше да бъде най – милото и вълшебно същество на земята. Цялата доброта и спокойствие, които излъчваше не бе сравнима с нищо земно. Започнахме заедно да се борим – ние с болестите му, които бе наследил от немарливото отношение на тези, които са го гледали, а той - с болката ми по загиналия ми малък син. И така - две години и половина. Направихме всичко възможно да го спасим и продължим живота му, но уви… На 10.09.2009 г. Акси ни напусна.
На небето вече светеха две звезди – на Цецко и на Акси – две звезди, изтръгнали сърцето ми.
Домът ни опустя отново. Но знаете приказката – дом, в който веднъж се е усмихнал самоед, друго куче не може да се усмихва. Благодарение на Соня и Зоран Мано от гр. Битоля, едни невероятно мили, обичащи и пазещи породата самоед хора, на 16.09.2009 г. при нас дойде РОЙ. Една малка душица, която ни гледаше със смесица от страх и любопитство и сякаш търсеше в нас закрила и обич след раздялата му с мама и стопаните си. Няма да навлизам в подробности за радостта и еуфорията, която обзе нас, нашите приятели и роднини след пристигането на Рой. Това бе една малка, жизнена, дива и хитра космата топка, която ни въртеше на малкия си пръст. Радвахме се, че е толкова жизнен, здрав и игрив и покрай него и ние заприличахме на малки деца. Дори и сега, след една година и три месеца, в които сме заедно, продължаваме да угаждаме на всяка негова прищявка, а той вече много добре знае как да ни манипулира. Учим се в движение на взаимно разбиране, търпение и поведение, както в къщи, така и навън.
Изпитахме и тръпката да ходим по изложби, където срещнахме много нови приятели с общи интереси, с които имаме възможност да обменяме опит, да споделяме мисли и идеи.
Хиляди благодарности на Соня и Зоран Мано, за това, че ни се довериха и ни повериха едно от своите деца.
На Алгона, която винаги е до нас, която ни помага и искрено се радва на нашите успехи.
На всички наши приятели, както във форума, така и в реала, които винаги са ни подкрепяли и са вярвали в нас и в Рой.
Това което желаем за Рой в бъдеще е да бъде винаги здрав, все така див и щастлив. Искаме да го виждаме винаги усмихнат и доволен.
На тези, които искат да си вземат куче от тази порода, ще кажа – хубаво помислете и добре преценете дали може да се справите! Не наранявайте тези душички! Ако ги обичате и се грижите за тях, те ще ви отвърнат с много, много любов, която няма да получите от друг!
А за нас РОЙ е дивака, без който не можем!
Да ни е жив и здрав!
